Бонония е възникнала в края на І в. и началото на ІІ в. като кастел и пътна станция на римската провинция Мизия. Разположена е на високия десен бряг на р. Дунав. Най-вероятно на това място е била настанена помощна военна част, изграждаща крайдунавския път. През ІІ-ІІІ в. градът бележи разцвет, а пристанището е обслужвало дунавския и търговски флот.

Към края на ІІІ в. и началото на ІV в. градът е имал солидна фортификационна система, което го причислява към големите градски центрове на империята. Градът представлява правоъгълник, издължен в посока север-юг, с площ около 20 ха. Дължината на северната стена е около 365 м, а на западната – около 600 м.

Разкрити са 9 кръгли кули с диаметър 19 м и дебелина на стените 3.7 м. Античната Бонония е превзета и опустошена от аварите през VI в.

Върху съществуващите основи на най-голямата римска крепост по Долен Дунав е изградена средновековна българска крепост. Първите строителни дейности датират от края на Първото българско царство (681–1018 г.). Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България по време на Второто българско царство (1185–1396 г.). Българският цар Иван Срацимир (1356-1396 г.) извършва най-голямото разширение, построени са значителен брой вътрешни стени и кули.

Крепостта играе важна роля през османското владичество (ХІV-ХІХ в.). Неслучайно е наричана от турците „Девствената крепост“, поради това, че никога не е била завземана със сила.

В края на ХVІІІ в. не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Днес, това е единствената изцяло запазена крепост в България, по-известна като замъка „Баба Вида“.

Вътрешният двор е над 5 дка. Състои се от две основни стени, разположени в 2 концентрични четириъгълника и 4 кули. Външните стени са опасани от ров с вода, над който е имало повдигащ се мост (сега е каменен) към входа на крепостта. Във вътрешността е запазена автентичната обстановка. Крепостта е сред стоте национални туристически обекта на България.

Вижте още обекти от област Видин

Вижте картата