В този уебсайт са представени едни от най-забележителните обекти на римското наследство, обединени в маршрут „Римска граница на територията на трансграничния регион Румъния-България“. Той е разположен в крайните източни части на европейския континент. 

Основният гръбнак на маршрута се извива по долното течение на река Дунав, която днес е естествена природна преграда между Румъния и България. Реката, наричана Данубиус (на латински „Danubius“), е северна граница и на Римската империя - могъщо естествено препятствие за защита и удобен търговски път за снабдяване на легионите.

За времето си Рим е политически, икономически, културен, религиозен и военен център на света и благодарение на изграждането на консолидирана инфраструктура една от най-големите империи в историята на света е просъществувала повече от 2 000 години. 

Римската граница има силна символична стойност. По думите на гръцкия ретор и писател Елий Аристид (Aelius Aristides), живял през ІІ в. от н.е., границите на империята са мембраната, която свързва много страни и са „обкръжавали целия цивилизован свят“. Лимесът е разграничавал великата империя – символ на цивилизация и ред, от „варварите“ – символ на хаос, опасност и материална и духовна бедност.

По време на съществуването на римската империя границата не е постоянно и трайно фиксирана. Тя е служила като изходна точка за експанзия на нови територии с цел генериране на нови източници на приходи и за военни походи. Физическата й структура се състои от крепостни стени, могили, палисади, кастелуми, кастри и други видове фортове. Мостовете и предните постове са улеснявали военните операции и са били опора за разширяване.

По време на управлението на император Траян (98-117 г.) „лимесът“ на Римската империя достига своята максимална дължина - над 5 000 км. Той се простира от Атлантическия бряг на Шотландия през цяла Европа до Черно море, продължавайки до Червено море, минавайки през Северна Африка до брега на Атлантическия океан. От всички укрепени граници на Римската империя, най-проблемни са границите по реките Рейн и Дунав и източната линия. Северната граница е най-дълга и най-трудна за управление, затова Дунавският лимес е имал предимно защитна функция.

Дунавският лимес в Румъния е с дължина 1 075 км и включва укрепителни системи, зидани или почва (земни стени), крепости, градове, населени места, структурни елементи на мостове и пристанища. Сред най-представителните археологически обекти на римското наследство са Дробета (окръг Мехединци), Сукидава (окръг Олт), Хинова (окръг Мехединци), Капидава Карсиум Троезмис Диногециа (окръг Констанца). 

Римският лимес по българските земи е с дължина от 471 км, с най-западна точка - устието на река Тимок и най-източна – при град Силистра. Сред най-представителните обекти са Улпия Ескус и Димум (област Плевен); Никополис ад Иструм и Нове (област Велико Търново), Сексагинта Приста и Ятрус (област Русе); Бонония (област Видин); Дуросторум и Трансмариска (област Силистра).

Изграждането на Дунавския лимес започва през І в., след покоряването на тракийските земи между Дунав и Стара планина. Състои се от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения по южния бряг на реката. Със завладяването на Дакия (дн. Румъния), границата се премества на север. Новозавладените територии се включват в провинция Мизия. Създават се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. 

В края на III в. властта на Рим в Дакия е отхвърлена. Тези събития, както и нашествията на готите заставят централната власт да вземе решителни мерки за консолидиране на Балканските владения. Във връзка с административната реформа е създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария (с. Арчар).

В края на III в. - началото на IV в. усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността са издигнати нови крепости. Нашествието на готите и хуните в последната четвърт на IV в. унищожава голяма част от крепостите. Късната Римска империя започва своя упадък със свиване на границите, които са „разкъсани“ от варварски племена и по-късно - унищожени. Част от античните крепости са използвани и през Средновековието. 

Лимесът е сложна система от вътрешни пътища, укрепителни съоръжения, селища и градове, теренни дадености и антропогенни намеси, свързани с културната и техническа организация на голяма територия. 

Постоянната опасност от нападения е причината за непрекъснато изграждане на укрепления и крепости в райони, оставащи под контрола и надзора на римската войска. 

Първите фортификационни дейности на римляните започват в средата на І в. по южните брегове на р. Дунав в Ескус и Нове, а в началото на II в. силно укрепени са и Рациария (с. Арчар), Улпия Ескус (с. Гиген), Димум (Белене), Сексагинта Приста (Русе), Нове (Свищов), Никополис ад Иструм (с. Никюп). В българската част от лимеса са установени повече от 40 крепости, като по-известни са Алмус (Лом), Августа (с. Хърлец), Трансмариска (Тутракан), Нигринианис – Кандидиана (с. Малък Преславец) и др. Частично изследвани са четири легионни лагера – Рациария, Улпия Ескус, Нове и Дуросторум (Силистра), принадлежали към Долна Мизия. Важни крепости за защита на границите на Горна Мизия са Дортикум (с. Връв, област Видин), Флорентиана (с. Флорентин, област Видин), Ад Малум (с. Кошава, област Видин), Бонония (Видин), Реметодия (с. Орсоя, област Монтана), Помодиана (с. Станево, област Монтана), Цебрус (с. Горни Цибър, област Монтана).

Едно от най-дългите укрепления (235 км) е разположено по дължината на река Олт (Румъния). На тази отбранителна линия са построени множество наблюдателни кули. Укрепление от 300 км е Бразда луй Новак-Север (Румъния), което започва в околностите на Дробета, преминава през Олт и завършва в околността на Пиетроаселе. Друга стена с дължина 170 км, Бразда луй Новак-Юг, затваря района от север. На запад от Томис (Констанца, Румъния) се намира началото на последователни укрепления, бранещи достъпа до централна Добруджа, достигащи до Дунав в околността Аксиополис (т.нар. „Стена на Траян“).

Организирането на пътната система в Югоизточна Европа през Античната епоха е дело на римляните. Именно пътищата прославили Рим и останали найдълго използваните съоръжения дори след залеза на империята. Те способствали не само за развитието на търговията, а ускорили и културния и технологичен обмен между народите, живеещи в рамките на империята. 

Още в зората на римската държава, жителите на древния Рим осъзнали необходимостта от построяване на пътища, които да служат за търговия, комуникация, и не на последно място, за движението на войските и експанзията на империята. Първоначално са използвани по-стари тракийски пътища, но поради по-различната войскова организация, започва грандиозно строителство на нови. На територията на трансграничния регион Румъния–България са минавали десетки римски пътища. Един от най-важните е Дунавският път, който започва от Сингидунум (Белград), преминава през селищата, разположени край реката и продължава на североизток към делтата на р. Дунав, а оттам по Черноморското крайбрежие достига до Византион. И днес, част от съвременните пътища повтарят неговото трасе. 

Друга пътна артерия е Ескус (дн. с. Гиген) - провинция Тракия при гр. Филипополис (гр. Пловдив), осъществяваща директна връзка между Карпатите, Хемус, Родопа планина и крайбрежието на Бяло море в почти права линия.

Пътят функционира активно от втората половина на І в. до края на V в., подсигурен чрез сложна система от крайпътни съоръжения (станции, укрепления, сателитни селища, пътни разклонения и др.). От Ескус пътят се насочва в различни посоки.

МОСТОВЕТЕ НАД ДУНАВ:  ВРЪЗКА МЕЖДУ БРЕГОВЕТЕ 

Между Железни врата и делтата на Дунав римляните построили 8 моста.

Първият мост е построен при с. Долни Вадин (Община Оряхово, България) и Oрлеа (Олт, Румъния), от император Домициан (81-96 г.), по време на войната с даките. По-късно император Траян (98-117 г.), пос- троил два дървени моста върху речни кораби, чрез които на отсрещния бряг са прехвърлени над 200 000 души, бойна техника и хранителни запаси, единият от които при Железни врата. 

Най-забележителното съоръжение от този период е каменно-дървен мост при Понтес-Дробета (Турну Северин), построен между 102-105 г. Мостът е използван дълго време с търговско и военно предназначение, докато не бил разрушен умишлено от римляните, с цел по-добра защита.

Другият много значим каменно-дървен мост е изграден по времето на император Константин Велики (306-337 г.) между Улпия Ескус (с. Гиген, България) и Сукидава (Корабиа, Румъния). Дървени мостове има построени още и при Дуросторум (Силистра) и близо до Бонония (Видин). 

Река Дунав е плавателен път на империята, като по брега на Данубиус има пристанища, които обслужвали цяла флотилия. Империята разполага с огромна и силна сухопътна армия и с единствената флота в античния свят. Римската флота поддържа директна връзка с проливите и дунавските пристанища. Едно от най-големите пристанища на империята е Томис (дн. Констанца, Румъния).

В историческите извори има сведения за придвижването на императорските войски и на самите владетели с кораби по Дунав. Речният флот, който се делял на търговски и военен, е активно използван от императорите Домициан, Траян, Константин Велики и Валент. Важни пристанища има при Рациария, (с. Арчар), Ескус (с. Гиген), Нове (Свищов); Димум (Белене), Сексагинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан).

Техническите съоръжения, при строителството на които римляните достигат висоти, са водоснабдяването и канализацията на селищата. Изграждат се акведукти, често съчетани и с виадукт, които довеждат вода от десетки километри и са използвани в продължение на стотици години. Улична мрежа, площади (форуми), култови и обществени сгради (храмове, базилики, одеони, терми, театри), жилищни сгради, градски и извънградски вили дават облика на селищата.

Най-сложните като архитектура и инженерство сгради са обществените комплекси на термите (бани). Впечатляваща е системата за отопление не само на басейните, но и на помещенията (хипокауст). Термите били богато декорирани интериорно и екстериорно с различни мраморни облицовки, стенописи и мозайки. 

При широкомащабната строителна дейност на император Траян (98-177 г.) са планирани и построени едни от най-красивите антични градове. Статут на колония – град равен на столицата на империята Рим, са имали следните градове: Рациария, Улпия Ескус, Дробета, Томис.

През XXI в. не са останали много непокътнати от човека места. Римски обекти са пръснати по долното течение на р. Дунав, като разкриват великолепието на монументални комплекси и красиви постройки, унищожени от нашествието на северните племена. 

Малко са античните селища, върху които не са възникнали съвременни градове: Улпия Ескус (с. Гиген); Нове (Свищов); Никополис ад Иструм (с. Никюп); Рациария (с. Арчар); Тропеум Траяни (Адамклиси) и др. Те дават реална представа за устройството и мащаба на един римски град, въпреки че все още продължава тяхното проучване. 

Внушителни са останките от римски крепости: частично запазени зидове на Бонония (Видин); Кастра Мартис (Кула); Сукидава (Корабия); Капидава (Румъния) и др. Единствено в Румъния - Дробета-Турну Северин и в Корабия мога да се видят руини от величествените мостове на императорите Траян и Константин Велики – свидетелство за мощта на една от най-древните цивилизации в Европа.

Богатството на северните провинции струи от множество артефакти, съхранени в историческите музеи. Забележителни като ювелирна изработка капители са съхранени в Рациария, Улпия Ескус, Никополис ад Иструм и Дуросторум. Прекрасни каменни касетирани тавани има запазени от Улпия Ескус и Никополис ад Иструм. Надписи върху мрамор и камък разказват хилядолетното величие на Римската империя и живота на местното население. 

Разкрити са статуи на божествата от гръцкия и римския пантеон, често римски копия на древногръцки известни композиции („Почиващият Херакъл“ от Рациария – копие на Лизип, „Почиващият сатир“ от Ад Путеа, „Ерос“ от Никополис ад Иструм – копие на Праксител, статуя на „Фортуна“ от Улпия Ескус и др.). Принос за културното наследство имат и надгробните каменни плочи и посветителните плочи. 

Прекрасен пример за развитието на живописта, използвана основно в богатите римски градски и извънградски вили, в обществените и култови сгради и гробниците, е римската гробница в Силистра. 

Неповторими подови мозайки от античните градове Рациария, Улпия Ескус, Томис и превъзходни артефакти пазят жив спомена от процъфтяващата велика империя. 

Представени са и забележителни архитектурни пос- тижения на античната цивилизация.

Той е симбиоза между културно–исторически и туристически маршрут. В него са включени обекти в Румъния и България - синхронно свързани и изконно принадлежащи към римското наследство. Автентичността и връзката между обектите е отражение на историческата памет, а не инцидентно проявление във времето.

Маршрутът е мост между културната идентичност, многообразието, диалога, толерантността и разбирателството в съвременния контекст на Обединена Европа и все по-глобализиращия се свят.

Разположен е в умерения климатичен пояс, с ясно обособени четири годишни сезона и сравнително по- мек климат спрямо този в Централна, Източна и Северна Европа. Това е предпоставка за развитието на трансграничния регион като целогодишна туристическа дестинация.

Регионът е обитаван от повече от 4,7 млн. жители. Основните езици са български и румънски.