Античното селище Сторгозия води началото си от крайпътна станция, разположена на един от главните пътища в Римската империя „Виа Траяна“, свързващ Ескус и Филипополис. Вероятно наследява името на тракийско селище, съществувало на това място.

В Сторгозия е настанен гарнизон от поделение на I-ви Италийски легион, разквартируван в Нове. По-добрите условия за стопанска дейност привличат заселници от околните малки селища към станцията. Зачестилите набези на готските племена принуждават населението на пътната станция да се придвижи на юг, към природно укрепения терен на пролома на река Тученица, част от който е днешния парк „Кайлъка“. В началото на IV в. 31 дка са обградени с мощна крепостна стена, широка 2.20 м, изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан, две порти и три различни по форма кули.

Археологическите находки от Сторгозия и некрополът й свидетелстват, че античният град е просъществувал до края на VI в., когато е унищожен от славяни и авари.

Днес във вътрешността на крепостта са разкрити и реставрирани две монументални обществени сгради – старохристиянска базилика (дълга 45.20 м и широка 22.20 м) и склад за зърнени храни. Запазена е и фортификационната система.