Кастелът Димум датира от I в. и от неукрепено селище постепенно прераства в укрепен граничен лагер. В близост до него се откриват следи от обитаване на тракийски племена.

Димум е много важен пункт, който още със създаването на провинция Мизия в началото на I в. се превръща в митническа станция. Оттук са внасяни стоки за военния лагер Нове, луксозни изделия от далечните римски територии, а житото от плодородната Дунавска равнина се отправя към останалия свят.

През ІІ–ІІІ в. в кастела е стациониран конен отряд за охрана (cuneus equitum Solensium). След преместването на границата на Римската империя по десния бряг на Дунав през 275 г., важната роля на Димум се увеличава, като са построени още четири по-малки укрепления, дали името на целия фортификационен комплекс – Квинтодимум.

През ранновизантийската епоха Димум е един от големите градски крайдунавски центрове и той е най-северната митническа станция на империята. В града се откриват следи от преселването на славяни, авари, готи, от живота по време на първата и втората българска държава и османския период.

Запазени и експонирани са части от западната стена, западна кула и охраняваща порта и част от южната стена, южна кула и монументална сграда. Западната кула е правоъгълна, с вътрешни размери 9.8 на 11.7 м. Стените са с дебелина 2.7 м, облицовани с грубо одялани каменни блокове.

Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г.